fbpx

Защо една компания би спонсорирала арт проект?

Aruna PR Advisory

Въпреки че корпоративното дарителство в страната бележи ръст от 12% през изминалата година в сравнение с 2016-та и 59% от всички дарени 38.3 млн. лв. са направени в областта на изкуството и културата*, много проекти от сектора – особено такива, чийто бранд не е особено познат, остават пренебрегнати. Но познатостта на бранда е само една от причините за това. Другата е недостатъчното разбиране защо една компания би подкрепила финансово арт продукт.

Истината е, че за корпоративните дарители самото изкуство (изложба, постановка, опера, концерт и т.н.) е най-маловажният елемент от предложението ви за спонсорство. Ето защо, ако се фокусирате върху артистичната същност на проекта си, най-вероятно няма да имате успех, но ако погледнете търговски към него и набележите няколко ключови директни ползи за спонсора, тогава шансовете ви за финансова подкрепа ще са в пъти по-големи.

Кои са най-широкоразпространените митове за корпоративното спонсорство?

≠1 Спонсорите искат вашето изкуство. Не – те искат публиката ви.

Днес е изключително трудно компаниите да стигнат до нови потребители поради простата причина, че комуникационните инструменти не спират да се роят, а жизненият цикъл на един маркетингов канал става все по-кратък. Освен това традиционният корпоративен маркетинг (специални събития, промоции и др.) вече не носи същите ползи за компаниите. Като цяло каквато и да е формата на корпоративната реклама, повечето хора се стремят да я избегнат, тъй като отвсякъде ни заливат рекламни послания. Ето защо компаниите започнаха да се оглеждат за алтернативни канали, чрез които да достигнат до нови публики, като в същото време подхранват лоялността на настоящите си клиенти. И изкуствата предоставят точно такива възможности, защото позволяват на брандовете да се свържат с нови потребители по естествен начин – чрез преживявания и емоции. Но тъй като спонсорството днес е процес на колаборация (за разлика от преди, когато единият даваше, а другият взимаше и се отчиташе), от финансираната страна се очаква да разбира изключително добре целевата публика на спонсора, за да може да му осигури ексклузивно и адекватно съдържание и присъствие в контекста на арт изживяването.

≠2 Спонсорите се интересуват от културата. Не – те се интересуват от самата среда.

Ако изживяването от проекта ви липсва или е накърнено по някакъв начин, спонсорите няма да ви подкрепят. Това може да се дължи на чисто физически фактори – колко пъти сте оставали с неприятен вкус (а понякога и мирис!) от дългоочакван концерт или постановка, където тоалетните са развалени, климатиците не работят, а хората, които проверяват билетите, са сърдити? Да не забравяме и че много спонсориращи компании използват програмите за изкуство и култура като част от работодателската си марка, за да мотивират още повече служителите си, както и като възможност да забавляват своите клиенти, така че и мястото на провеждане, и всички хора, свързани с проекта, трябва да са безупречни.

≠3 Спонсорите търсят цифри. Не – те търсят обхват.

Корпоративните спонсори не искат да четат за социални или образователни програми, а да видят цялостни комуникационни стратегии, които добавят стойност извън самия проект. Предвид свиващите се бюджети социалното въздействие често е основен мотиватор за спонсорите, така че ако покажете, че имате въздействие извън границите на културния сектор, тогава ще можете да се конкурирате с други емоционално привлекателни каузи (и проекти за финансиране). Последните тенденции могат да ви помогнат да разработите и предложите точно такъв проект. Например национално представително изследване във Великобритания показва, че за две трети от джипитата в страната обвързването с някаква форма на изкуство може да изиграе ефективна роля в превенцията на редица болести и то по много по-ценово ефективен начин. **

Какви са стъпките, преди да се обърнете към потенциален спонсор?

Отговорете си на въпроси като: Към правилната компания ли отправям предложението си? Какви са нейните бизнес цели? Споделяме ли едни и същи клиенти? Връзва ли се езикът на нейните комуникации (реклами, ПР материали, социални мрежи) с моя проект? Етична ли е? Със сигурност са ви нужни средства, след като четете тази статия, но последното нещо, което ви трябва, е обществено внимание заради спонсорство поради грешни причини (напр. компании, които са доказали, че вредят на околната среда или имат репутацията на ужасен работодател).

Намерете точния човек. Това не е лесно, защото компаниите вече рядко предоставят конкретни контакти на сайта си, но можете да потърсите в LinkedIn или Google по ключови думи, напр. ПР/маркетинг директор/мениджър. Ако това не помогне, проверете секцията „Новини“ или „Пресцентър“ на сайта, тъй като често в прессъобщенията се посочва лице за контакт.

Репетирайте какво ще кажете. Ако се обаждате по телефона, помислете какво би заинтригувало веднага отсрещната страна – подгответе си сценарий как ще се представите и поне три причини защо да обмислят проекта ви. Подгответе си и въпроси – това е разговор, а не монолог. В случай че изпращате имейл, помислете за лично и грабващо вниманието заглавие в subject box-а, а причините защо да ви подкрепят трябва да са описани още в първия параграф.

„Не“ може да е „да“. Най-вероятно човекът отсреща ще направи всичко възможно, за да ви каже „не“, затова обмислете предварително своите контрааргументи. Ако проектът ви предлага полезно решение на техен бизнес проблем, не се притеснявайте да им го кажете директно, но без излишно настояване. Освен това компаниите няма как да преценят ползите от корпоративното спонсорство, докато не ги визуализат, така че дайте примери от свои предишни успешни спонсорирани проекти, ако имате такива.

Спонсорството рядко е жест на щедрост. То не е филантропия, а бизнес сделка и в този смисъл ако тя не носи плюсове за нито една от страните, не трябва изобщо да се случва. Но ако целите и ценностните системи на двете страни се срещнат, тогава се получава двупосочна връзка, която ще донесе ползи и на спонсора, и на твореца, и на цялото общество – една от най-ценните и често подценявани win-win трансакции.

* Годишен анализ на Българския дарителски форум за дарителските практики и тенденции през 2017 г.: https://bit.ly/2OhiOIp

** Aesop, Health Professionals’ Attitudes to the Arts Role in Social Prescribing: https://bit.ly/2mDkIr2

Свържете се с нас

В момента не сме на линия, но това не трябва да ви спира да ни пишете – ще ви отговорим възможно най-скоро.

Не се чете? Сменете текста. captcha txt