За бъдещето на работата, което се случва тук и сега
Още с появата на job board-а на DEV.BG търсещите работа IT специалисти кандидатстваха предимно за позиции в офис, но имаше и доста възможности за работа от разстояние. С времето последните се превърнаха в норма за немалко компании в бранша — към днешна дата има близо над 700 актуални fully remote обяви в платформата. Разбира се, буйното развитие на технологиите и всички социални, здравни, икономически и други предизвикателства продължават да променят начина ни на работа и да раждат нови и понякога странни тенденции. Какви са те и кои от тях си проправят път и у нас?
Понеделник, колкото да мине (Bare Minimum Monday)
В проучване от 2021 г. на изследователската група YouGov 58% от 4 000 анкетирани американци посочват понеделника като най-неприятния ден от седмицата. Резултатът не е изненадващ, предвид че „понеделнишката тъга” дори е възпята в песни. Апатията, която изпитват много хора след уикенда, влияе директно върху продуктивността им, а самият термин „понеделник на абсолютния минимум” описва практиката служителите да се фокусират само върху едно-две важни неща и да отделят останалата част от деня на умственото си здраве и спокойствие.
Чучулига, сова или гълъб (Non-Linear Work Days)
Нелинейният начин на работа е свързан с индивидуалните енергийни нива и според различни специалисти се използва най-вече от хора, които работят дистанционно и се отчитат на база резултати спрямо изработените часове. Например служителите, които се чувстват най-продуктивни сутрин, започват работния ден по-рано от традиционното, а тези, които са най-енергични следобед, използват първата половина от деня за маловажни задачи и пазят силите си за същинската работа, която ще свършат по-късно. Нелинейният начин на работа се използва и от компании, в които наетите сами изготвят графика си и работят самостоятелно, но в тандем. Това се случва и в България: „В IT бранша от близо 20 години работодателите се съобразяват с биоритъма на служителите, предлагайки гъвкавост на работните часове в рамките на работния ден. Освен това, когато компанията работи под SCRUM, всекидневните срещи често са гъвкави и не са фиксирани в точно определен час. Ако това е така, те са плаващи за всяка работна седмица,” коментира Снежана Райкинска, CEO на агенция Bulwork. За ползите да се отчита биоритъмът на служителите говорят и резултатите от доклад на компанията за инструменти за медитация Muse, според който хората, които оценяват най-високо мозъчното си здраве (памет, фокус, сън, настроение, производителност и креативност), са точно тези, които са възприели нелинейния начин на работа.
Работно ръждясване (Rust-Out)
Този термин се среща и под името resenteeism и описва усещането между крайна скука и бърнаут, предизвикано по-скоро от отношението на работното място, отколкото от самата работа. Експертите предупреждават, че липсата на цел и признание може да поведе „ръждясалия” служител по много тъмен наклон — този на депресията, и да се отрази на всички аспекти от живота му извън офиса. Възможно решение е да си намери хоби, а ако и то не помогне, да потърси нова работа.
Четиридневна работна седмица
Един допълнителен ден, в който да се наспите, да свършите дълго отлагани лични задачи или просто да се видите със стар приятел…Благодарение (отново!) на технологиите, които поемат рутинните ни задачи, четиридневната работна седмица вече не е мечта и в България. Агенция Manpower премина към този модел на работа преди една година: „Искахме да осигурим по-добър баланс между професионалния и личния живот на талантите ни, затова въведохме четиридневна работна седмица. Стратегията ни доведе до много положителни резултати: за 89% от колегите балансът между работата и личния живот се подобри, 91% са много по-удовлетворени от работата си, производителността се повиши с 24%, преизпълнихме бюджета и текучеството намаля,” споделя Ирена Стоянова, Team Lead IT Recruitment. Въпреки изброените плюсове на четиридневната работна седмица тя нe e зa вcичĸи, защото или секторът не позволява такава възможност, или поради големия недостиг на кадри, който е осезаем и в IT индустрията: „В нея въвеждането на четиридневна работна седмица има бъдеще, така че компаниите да бъдат по-конкурентоспособни, прилагайки този модел не само като допълнителна придобивка. Чрез него работодателите биха могли да подобрят процесите и фокуса на служителите и да оптимизират комуникацията, което, от своя страна, да доведе до по-висока ефективност и производителност,” допълва Ирена.
Пътувания под сурдинка (Hush trips)
Включваме този модерен термин и защото отваря нова ниша в туризма — стаи и апартаменти под наем за пътувания в работно време. Това в същността си са набиращите популярност hush trips: пътувания, които работещи от разстояние правят през работната седмица, без да информират работодателя. Служителите извършват задачите си в рамките на работното време, но от някоя примамлива дестинация, а след края на работния ден се възползват от възможностите за развлечения и отдих. Как обаче реагират, ако не могат да се включат в следващата Teams среща, само те си знаят.
В офиса, вкъщи или хибридно
Работата от разстояние е новото нормално, а личните ползи от нея са много. В началото на тази година Райна Пехливанска, Senior Manager & Business Partner IT Recruitment and Consulting в People and Places, прави лично проучване по темата сред 544 служители, 67% от които представители на IT сектора. Според него най-често посочваните плюсове на дистанционната работа са спестеното време, намалените разходи за транспорт, паркинг и храна, повече време за близки и приятели, подобрена концентрация в по-тиха среда и по-малко стрес. Наетите в страната очевидно са отворени към работата от разстояние, но как точно работи хибридният модел? „Той позволява на служителите да работят отдалечено и в офис за определен период от време, който може да варира. Наблюдаваме, че IT компаниите имат различни политики и разбирания за този модел на работа. При някои от тях служителите имат правото да избират дали и кога да посещават офиса, при други тази отговорност е делегирана на екипите, които сами определят кога да се събират, при трети има минимално изискване за посещаемост на офиса, например два-три дни седмично,” уточнява Райна. Според същото проучване 58% от служителите в страната предпочитат да работят от разстояние, 33% — хибридно, а 10% — в офиса. В същото време повече от половината имат възможност да работят от разстояние, 29% са в хибриден модел на работа (като работят дистанционно между 1-4 дни в седмицата) и 17% работят предимно от офис: „Работодателите взимат под внимание желанието на своите служители как да работят. Има и ясна връзка между предпочитанията на наетите и къде реално работят. Тези, които работят предимно дистанционно, биха желали да продължат да имат тази възможност, 50% от работещите от офис биха искали да работят по-често от разстояние, а 32% от работещите хибридно биха искали да работят предимно или изцяло от разстояние.” – пояснява Райна.
Тих подбор (Quiet Hiring)
Една от основните тенденции през 2022 г. беше т.нар. тихо напускане (quiet quitting), при което служителите започнаха да вършат само необходимия минимум. Компаниите запазиха хората си, но загубиха много техни умения, затова се обърнаха към „тихия подбор” — начин да си набавят нови таланти, без да наемат служители. Терминът се появи за първи път в доклада Future of Work Trends in 2023 на консултантската компания Gartner и описва стратегически подход, при който висшият мениджмънт прави детайлен анализ на наличния човешки капитал, за да прецени кой най-добре може да отговори на критични бизнес нужди. Това се случва по различни начини: насърчаване на вътрешната мобилност (срещу еднократен бонус, повишение на заплатата или промотиране), възможности за надграждане на уменията и придобиване на нови, както и активно използване на „гиг” работници (подизпълнители, временнни служители и др.) за специфични задачи, за които наемането на нов персонал вече не е опция.
Бързи и яростни (Rage Applying)
Името и на този феномен е красноречиво. Rage applying е практика, при която служителите изпращат CV-то си в хиляди компании, защото не се чувстват щастливи на работното си място поради липса за признание, неосъществено повишение, несправедливо според тях заплащане и други подобни фактори — начин „да си го върнат на шефа” и да си намерят бързо нова работа на по-висока заплата. Какво се случва в България? „За момента не забелязваме засилен rage applying, но очакваме тази тенденция да набере популярност и тук заради икономическата и политическа нестабилност, инфлацията и динамиката на пазара на труда. В допълнение новините за масови съкращения в големи и разпознаваеми международни компании през последните месеци допринасят за пораждането на безпокойство, което, от своя страна, би могло да предизвика rage applying вълна и на наша територия.” Моника Петкова, IT and Technical Recruitment Team Lead в Adecco, допълва, че този подход от страна на наетите би сработил добре, тъй като търсенето на таланти все още е далеч по-голямо от предлагането, а компаниите биха се възползвали от увеличения брой кандидати по техните обяви и дори ще имат възможност да избират между няколко специалисти.
Кариерни възглавнички (Career Cushioning)
Икономическата нестабилност роди още една тенденция — служителите да „изтупат прахта” от CV-тата си и да ги актуализират, в случай че утре неочаквано се окажат съкратени. Този феномен се нарича „кариерна възглавничка”, на която да седнат като предпазна мярка против рецесията. Тъй като тя продължава, специалистите са на мнение, че идеята въобще не е лоша, още повече че организационните структури стават все по-плоски и по-фокусирани върху екипната и проектна работа, при които списъкът с нужни компетенции (особено в IT сектора) се променя на всеки няколко месеца и ако един служител ги няма, бързо може да стане излишен.
Съкращения по калъп (Copycat Layoffs)
Това е идеята, че съкращенията в технологичните гиганти имат ефекта на доминото и водят до съкращения и в други компании, просто защото „така го правят големите”. Съвсем естествено възниква въпросът дали тази тенденция ще се разпростре и в България. „Технологичният сектор в страната също започна да изпитва колебания и предизвикателства, включително съкращения на определени позиции. Някои от причините за това са предприетите бюджетни съкращения и мерки за спестяване на разходи, промени в бизнес стратегиите или усилия за преструктуриране, приключване на конкретни проекти и договори. Бързият технологичен напредък и автоматизацията на определени IT процеси също доведе до оптимизиране на част от позициите,” споделя Велизара Динева, Recruitment Manager в Talent Hunter. Съкращенията в технологични гиганти с офиси в България също се отразяват върху числеността на IT кадрите и ако и на вас ви се налага да се разделите с ценни служители, може да използвате услугата outplacement, която според Велизара не e толкова разпознаваема от IT секторa поради благоприятната конюнктура досегa. „Изненадващите бюджетни оптимизации, налагащи съкращения, завариха много компании неподготвени за новата реалност. Това е изключително труден транзитен период и за работодателите, и за служителите, който понякога отнемa между един и два месеца и коства значителни финансови и репутационни загуби.” Процесът на outplacement включва оценка на ситуацията, кариерна консултация на съкратените служители, емоционална и психологическа подкрепа, съдействие при търсене на работа, разработване на цялостна стратегия за професионално представяне, съвети за договаряне на заплати и др. „Очакваме по-осезаемо и осъзнато използване на тази услугата в бъдеще заради сигурността и комфорта, които компаниите могат да предложат в последващото професионално развитие на съкратените служители, като редуцират стреса и тревожността им при този процес и съхранят репутацията си на отговорен работодател.”
Работа на няколко места (Moonlighting)
Отново се заговори за нуждата някои служители да си докарат допълнителни доходи, за да преживеят по-леко трудните финансови времена. Този път обаче акцентът пада върху законността на страничните проекти и работа и дали (и как) компаниите да реагират на тях. Темата е гореща на запад, защото през 2022 г. 40% от американците са работили на две места. Според данни на Евростат в България този процент е бил едва 0.5% през 2021 г., но е много вероятно да се увеличи.
Служителите-бумеранг
В резултат на „голямото и тихото напускане” и съкращенията в технологичния сектор служителите-бумеранг отново излязоха на преден план. Това са кадри, които се връщат при стария си работодател, защото са се „опарили” при конкурента или са съкратени. И ако преди феноменът изглеждаше като аномалия, днес ползите от тези служители са осезаеми. Според Радостина Кърджева, Account Manager в RIR, служителите-бумеранг познават културата, процесите и ценностната система на организацията, така че се интегрират по-бързо в новата си роля и са продуктивни от самото начало. Освен това разходите за подбор, онбординг и обучение са по-ниски, целият процес е по-бърз и не на последно място тези служители вероятно ще останат в компанията за по-дълъг период, тъй като са почувствали нужда да се върнат. „Много IT работодатели в България са отворени да наемат служители-бумеранг, защото това може да бъде един рентабилен и ефикасен начин за запълване на свободни работни места, като същевременно се задържат ценни таланти в организацията за по-дълго,” обяснява Радостина. Добавя, че въпреки знанията и опита си има по-малка вероятност служителите-бумеранг да внесат нови идеи и нов начин на мислене, затова работодателите трябва внимателно да анализират всеки отделен случай, за да преценят дали наемането на бивш служител е правилното решение за тях.
Великото офис модернизиране (The Great Refurb)
Всички новости в начина, по който работи съвременният служител, пренаписаха правилата на играта и по отношение на офис дизайна. За да привлече и задържи дефицитни IT таланти, офисът става все по-персонализиран, гостоприемен и луксозен, за да предложи място, в което кадрите да са максимално продуктивни и „глезени” с най-различни удобства. Появиха се още по-гъвкави работни пространства за многобройните екипи, които работят на хибриден принцип. Паралелно с корпоративните DEI политики за разнообразие, равенство и приобщаване дизайнът на работното място все по-често отговаря и на специфичните нужди на служители с аутизъм, дислексия и други неврологични състояния. Благосъстоянието на кадрите вече включва и осигуряване на повече естествена светлина и пространство за движение, както и повече биофилия — зелени стени и изкуство и обзавеждане, вдъхновени от природата, които са доказали, че допринасят за здравето и производителността. Политиките за устойчивост си проправят път и при използваните офис материали, за да се минимизира въглеродният отпечатък. Иновациите в офис дизайна са хиляди, защото хората съставляват 80% от разходите на работодателя и със сигурност е много по-печелившо той да има щастливи, здрави, ангажирани и мотивирани служители, които да работят качествено и в понеделник.
Какво да очаква IT секторът в България?
В следващите няколко години Велизара Динева от Talent Hunter очаква да има редица трансформации като сливания и придобивания, промяна на бизнес модела и начина на работа, съкращения, преориентация и преназначения на множество специалисти в сектора. „Можем да очакваме и засилена автоматизация на работните процеси и растящ интерес към технологичните иновации поради наличието на много талантливи програмисти и инженери. Фокусът ще бъде върху изкуствения интелект, машинното обучение и дигиталната трансформация на различни индустрии. Растящата конкуренция на международния пазар ще насочи вниманието на работодателите върху благополучието на служителите, което ще наложи необходимостта от повишаване на качеството на продуктите и услугите, както и на уменията и компетентността на работната сила.”
Снежана Райкинска от Bulwork смята, че хибридният модел ще е начинът на работа, който ще предлагат компаниите през тази и следващата година: „Пандемията наложи моделът на работа от вкъщи. За част от служителите той беше много ползотворен, защото имаха повече време за семействата си, но много пъти бяха ангажирани в рамките на работния ден с лични задачи, които реално ощетяваха работодателя. В същото време служители, които не бяха ефективни, работейки в офис среда, значително повишиха своята производителност от вкъщи. Така че монетата има две страни и тенденцията в момента е за налагане на хибридния модел.”
Според Радостина Кърджева от RIR разрастването на IT сектора ще продължи: „Това вероятно ще доведе до повече възможности за работа за специалисти в България както в утвърдени организации, така и в стартиращи компании. В резултат конкуренцията за таланти ще стане още по-голяма за разлика от ограничения брой технологични специалисти.” Добавя, че нарастващото търсене на SaaS решения ще отключи и по-голямо търсене на SaaS специалисти в страната.
Хибридният и дистанционен модел ще останат предпочитан начин на работа, а развитието на технологиите ще доведе до още промени според Ирена Стоянова от Manpower: „Кризите, свързани с войната, миграцията и политиката водят към една непредсказуемост и ще се учим и справяме в крачка. Много професии ще станат непотърсени, а дигитализацията, автоматизацията и роботизацията са фактори, които ще допринесат за това. Напредъкът в AI технологиите също е факт и ще подпомогне развитието на различни сектори и ежедневието на хората, така че печелившият ход за всички нас е стремеж към високи нива на адаптивност.”
Моника Петкова от Adecco посочва B2B договорите като нова тенденция, която се налага: „Наблюдаваме все по-засилен интерес от страна на кандидатите към B2B принципа на работа, който е добре установен в чужбина. Опитните IT специалисти са натрупали достатъчно увереност и самочувствие, за да предприемат тази крачка, и компаниите трябва да се адаптират по-добре към новите изисквания на кандидатите. IT пазарът е достатъчно зрял, за да предприеме нужните действия към развитие в тази посока. В противен случай компаниите биха се лишили от качествени специалисти поради отказа си да погледнат към бъдещето.”
Според Райна Пехливанска от People and Places „Офисът ще се превърне по-скоро в място за социализация, обучение, менторство и взаимодействия, които се осъществяват по-трудно от разстояние. Все повече компании използват гъвкавите работни места, реорганизират офис пространствата, така че да позволяват повече неформално общуване, споделяне на идеи, екипни срещи и обучения.”
А докато чакаме бъдещето на работата да ни изненада с още новости, едно е сигурно — как и в какви офиси работят днес IT компаниите в България.
Оригинална публикация: https://dev.bg/digest/future-of-work-is-here-and-now-dc01/